Зората на новата война

Пушекът никога не е бил толкова тъмен, толкова гъст. Това отбелязва Мангура, докато наблюдава пламъците, които сама е запалила преди минутка. Всъщност в момента горят едва листа от бръшлян, използвани за най-леките и най-общи пророчества, но въпреки това тя е разтревожена. За всичките си 44 години досега е виждала подобно явление само веднъж и тази мисъл кара коленете й да се разтреперят. Пушекът предвещава нова зора....кървава зора. Обляна в сълзи. Много хора ще загубят всичко, което искат и което имат. Малко хора ще спечелят. И всичко това заради амбицията, която така и не изостави дори за миг тялото на Лорд Волдемор.
Далеч не е нейна работа да прави оценки. Кентаврите само констатират. Не се намесват лично. Хвърля плах поглед към стоящия срещу нея Борт. Очите му я пронизват, съмнението в тях винаги я е карало да мисли, че той предполага собствените й мисли. Извива дългата си шия и погледът й за миг обхваща замъка Виталикс.
Винаги е била различна и се е гордеела с това....Ако отиде и говори с директорката, ще я обвинят в предателство. Но тя има дълг към света, към собствения си род, да не го изпълни би означавало предателство!
Трябва....трябва да й каже....Лейла Лорентина трябва да предотврати жертвите....трябва да осъзнае наближаващата война...

П.П. Тук Лейла, аз и Виктория Риддъл сме директорки, не ученички.