Гаара

Гаара си бе седнал в малката и задушна стая. Вън луната сияеше в пълния си блясък. Но някак си господарката на небето не направи впечатление на червенокосия. Той седеше на пода хванал един молив в едната ръка и с другата си бе хванал косата. Вън времето беше ветровито, носейки пясъка на пустините навътре в Суна. Момчето стана от прашния под, покрит с оръжия и много свитъци издраскани с хрумванията му. Гаара застана на перваза на прозореца и седна на него така, че да си свие колената, позволявайки му да пише. Чак сега страничен наблюдател би забелязал, че той държи малък лист хартия, който разтревожено поглеждаше от време на време. Луната осветяваше стаята, давайки възможност да се разчете заглавието на листа. То гласеше:

“Формуляр за кандидатстване в...”

След тази буква момчето закриваше с ръка останалото. В сините му беззенични очи се четеше ужас само като препрочиташе този малък откъс от заглавието.

“-Да му се невиди!” - мърмореше наум Гаара:“ - Искам да кандидатствам но...Къде ми бе ума...Защо поисках?” - Червенокосия се бе хванал за косата и наблюдашаше как пустинята ваеше пясъка с помощта на мощния вятър.

Наричаха го Сабаку но Гаара. Преведено пясъчният Гаара. Той беше един от най-силните хора в цялата Страна на вятъра. Нямаше да го стресне едно училище. Извади от джоба си малък молив за очи и удебели очната линия около очите си.Около очите му имаше един пласт молив който стигаше до веждите.

Разсеян с тези мисли Гаара съвсем забрави за формуляра. По едно време на вратата се почука.

- Разкарай се Канкуро!: - изсъска червенокосия, но 17 годишният му брат все пак влезе.

- З-здравей Гаара...Хей, още ли се мъчиш над този глупав формуляр? Не си го попълнил вече 3 дни! - голямото момче загледа загрижено малкия си брат. Лицето на по-големия брат бе оцапано със специален грим, който носеха кукловодите в Суна. Шапката му с котешки уши усърдно закриваше кафявата му коса. Той в никакъв случай не приличаше на Гаара. В очите на Канкуро я нямаше тази студенина, която бликаше от очите на Гаара.:

- Знаеш че трябва да го предадеш хлапе...

- Знам! Сега млъкни...

- Я, великия Сабаку май го е страх....Дай да го видя този формуляр, дето му се кьориш от толкова време...

Макар и с неохота, синеокият подаде формуляра.

На него пишеше:

- Име
- Години
- История (Описание)
- Снимка- Характер (Описание)
- Дом
- Цел в това училище

След бързо прочитане големият му брат го изгледа учудено.

- И се чудиш на това толкова дълго, защото...?

- Ами и аз не знам...Какво да пиша....? - Гаара погледна умолително в очите на по- големия...Канкуро веднага омекна.

- Ей, хлапе, ще ти помогна.... - Усмихна се на по-малкия си брат и си свали шапката от собстбената глава, поставяйки я на тази на Гаара. Грабна молива от неговите ръце и каза:

- Давай да го претупаме на бързо, защото Темари ще ни убие, че не сме навреме за битката при покрайнините....Да започваме...

Гаара погледна решителната физиономия на по-големия и той се вдъхнови.

- Давай въпроса Канки!!!!

- Я виж го него...Не аз стоях тук затворен да се мъча над два въпроса, а ти, братле... - Под буйната коса на брат му, която падаше върху лицето му, леко се появи една ехидна усмивка.

- Не се хили, ами казвай, проклет кукловод такъв!!!!

- Ей, леко с обидите....ОК, първо: Име...

- Лесно: Гаара...аааа чий Гаара? КАНКУРО НЯМАМ ФАМИЛИЯ!!!!

- И аз нямам спокойно...Пиша - Гаара от пясъка....

- Пиши....

Момчето се замисли защо да му се невиди няма фамилия....

- Ей, събуди се, спящи красавецо...Следва: История....Да му се невиди...

- Прав си...

- Как да я кажем...добре, ще я кажем...

“Едно от трите деца на Казекагето...Водачът на Селото, скрито в пясъка. Страната на вятъра. Когато е бил на 1 година, баща му се е бил срещу Шукако - едноопашат демон-миеща мечка със странна сила да контролира пясъка. След като Казекагето го е победил го е затворил в него. От тогава е отбягван и преследван. Сестра му и брат му са винаги до него. И сега си подава документите в вашето училище...”

- Спри се де брат! - викна малкият. Изгледа го на кръв и си докосна белега на главата. Сиил –“Пясък”. Китайски иероглиф. Проклетия демон се хранеше с кръв...Защо в него...

- СЛЕДВАЩИЯ !!!! - Викна Канкуро и го извади от транса. - Опа, брат, изпуснахме години...На колко беше? - запита делово Канкуро.

- Понякога си голям идиот. 11, Айни....

- ОК, 11, 11! - и Канки записа цифрата в листа.

- ДАВАЙ СЛЕДВАЩИЯ!!!!

- ООО ся те хванаха на тясна, грознико....Снимкаааааа......

- Те луди ли са!!!!! За какво съм им?

- Ми не знам...Прати им снимка на Шукако...Той поне е по красив...

- Млъкни, бе.... - Гаара отиде до близкия шкаф и измъкна няколко снимки. - Тези стигат...

- Дам, сега се уверих, че си пълен грозник.... - съвсем сериозно го изгледа брат му.

- Млъкни, казах.... - и момчето пак се настани до прозореца. - Давай нататък....

- Я имало и графа “Характер”

- Стига си се бъзикал...Давай сериозно...

- Не, сериозно виж: - каза кафевокосия: -Х-А-Р-А-К-Т-Е-Р!!!

“Пффффхххх от това училище ще ме уморят....Какъв ми бил характера...Труден за разбиране...”

Канкуро се бе заел да пише ферман при графа характер...

- Какви ги вършиш?

- Описвам брат си....- и, без да каже нищо друго, продължи да пише.

“Характер, труден за разбиране...Студен, но въпреки това грижовен. Обича кръвопролития. Но гледа да ги предотврати. Обича брат си Канкуро и сестра си Темари.”

-Готов съм...

- Дай да видя... - наведе се любопитно Гаара.

- Не, братле...Моя си работа...След това....Дом? Кви глупости...Ти си живееш в къщи...

- Ех, къде ме е заврял Господ....В даскалото умник...Тука и аз не знам...

- Е, къде другаде искаш да те завре Господ...?

- В Грифиндор!

- Ми тука нищо не пиша....

- Не пиши...

- NEXT!!!

- Bring it on!!!

- Цел в това училище....? Ей да му се невиди за какво се ходи на даскало....Да учиш...

- Ми пиши де...

- Писах...Айде готов си... - Брат му му подаде листа и каза:

- Бягай да предаваш....

Гаара гледаше в очите на големия си брат. Той винаги се грижеше за него...И сега пак му помогна. Метна оръжието си на гърба и си сложи пръчката в джоба.

- Няма да те изложа, Канкуро...

- Вярвам, че нама, хлапе...Тръгвай, да не изпуснеш някакъв срок...

Червенокосия подаде шапката на брат си и излетя от къщата. Скоро пясъците го погълнаха и той си озова точно пред директорката. Усмихна и се и каза...

- Приятно ми е....Гаара...И съм дошъл да ви предам това...

Момчето измъкна листа хартия от джоба си и го подаде на преподавателката.

На ум си повтаряше едно нещо...

“-И да не ме приемат, се радвам, че ми помогна, Канки...”

След това, стискайки очи, зачака решението на директорката....

Едит: Shaiya. Забележката ми е, че не оставяш интервали след препинателните знаци - точки, запетаи, тирета за пряка реч.




Снимките:








-Канкуро
-Сестра му-Темари


(Ако има нещо-много е дълго...Неразнообразно е...Илинещо такова-Само кажете )

Приет е!Прекрасен герой!