Творчеството на Виктория

И така, тук ще пусна историята на Виктория Риддъл.

Чернокосото момче тичаше през поляната.Стигна до красивото момиче с кадифена коса, което му се усмихваше.Прегърна я през кръста и прошепна:
-Защо не отидем на по-спокойно място?
Момичето кимна, хванаха се за ръка и тръгнаха нагоре по хълма.
Волдемор се събуди с ужасяваща болка в главата.Катрин се доближи до него.
-Какво има?
-Отново тоези глупави сънища.Нали ти казах да ми направиш отвара!
-Том, аз...
-Не ме наричай така-мъжът рязко се изправи и събори стъклената маса, която се пръсна на парченца.
От съседната стая се чу детски плач.Жената отиде там.В обще линии изобщо не се бе променила.Единствената разлика беше, че в красивите й сини очи вече го нямаше онзи пламък.
Виктория се събуди от викове.Родителите й отново се караха.Промъкна се безшумно и застана на вратата.Той я измъчваше.
-Ще те убия.Мръсница.
-Том, не, Том!
-Не ме наричай така!Не смей!Защо не си ми казала?
-Това е минало.
-Минало, при което се връщаш всеки месец.Ще те убия, к***о!
-Не-изкрещя Вики.
-Махни се, малката!
Той я блъсна назад.
-Мамо!
-Авада Кедавра!
-Мамо-о-о!
Тогава бях на четири.Сега съм по-голяма.след месец навършвам 15.Израстнах с баща ми.Живеем в старата къща на Риддъл.По-точно живея.Него през повечето време го няма.За мен се грижат слугите ни.Много е забавно.Най-интересни са ми семейство Малфой.Доколкото чух, имат син, голям колкото мен.Още не съм го виждала.
Тряс!Вратата на стаята й се отвори рязко.Виктория изпусна дневника си и се взря във вратата.Беше Лестрандж.
-Какво има, Бела?
-Имам нужда от помощ.
-За какво става дума.
-За Луциус Малфой.
*****
-Искаш да кажеш, че с него сте любовници?
Белатрикс кимна.
-И имате дете?
-Точно така.
-А сестра ти не знае?
-Разбира се.Луциус не иска да й каже.
-А ти?
-Аз искам.
-Тогава ще се погрижа.Къде е момичето?
*****
-Нарциса, трябва да дойдеш с мен.Много е важно.

Двете влязоха в малката къщичка.
-Кои сте вие?Какво искщате?-разкрещя се русо момиче.
-Млъкни, глупачке!-икрещя Нарциса.-Ще те....
-Авада Кедавра-каза ледено Виктория.
Момичето се свлече безжизнено.
-Върви си, Сиси.Аз ще оправя тук.
Жената не се поколеба да си тръгне.
Колко е глупаво това момиче.Наследила е нрава на майка си.Сега ще се справя.Да не пропусна...моя знак.
Когато влязох в стаята, очаквах да видя дъщеря си.Но видях Господарката.Извеках от идненада.Момичетон есе обърна.Продължяваше да размахва пръчката си.Когато се мръдна, различих ясно инициалите D.O.E.Знаех какво озтачава.Потръпнах.
-Какво искаш, Луциус?
-Убила си я, нали?
Нямаше нужда да пита.Малфой го знаеше.Прочетох го в очите му.
-Ще убия и теб.Авада...
Нахлух в стаята.Застанах непоколебимо пред баща ми.Момичето срещу мен млъкна рязко.Чак сегя я огледах.Имаше красиви черти.Но бяха изкривени от толкова омраза.Виждаше ме за първи път, а вече ме мразеше.Лошо начало.

Това трабвяше да е Малфой младши.Един човек повече за убиване.Какво толкова.Вдигнах отново пръчката си.
-Махни се, момченце-просъска Виктория.
Драко трепна.
-Не.Не знам коя сте, но няма да ви позволя да убиете баща ми.
-Да, но аз знам ти кой си и няма да ме спреш да го убия.Махни се, ако ти е мил живота!
Започвах да се изнервям.Малкия Малфой беше по-упорит от баща си.Намразих го веднага.Толкова арогантен.И глупав.
-Добре тогава.Ще убия и теб.
Сърцето ми щеше да изскочи от гърдите.Нямаше да се мръдна.Тя нямаше да нарани баща ми.Намаше да нарани и мен.Или пък щеше.
-Госпожице, умолявам ви, каквото и да е сторил татко, простете му.
Леденият й смях го прониза.
-Молиш ме.Молиш ме?Драко Малфой ме моли.Този път ще ви оставя живи.Но някак усещам, че ще ти стане навик да молиш за живота си, Малфой.
Догато мигна, нея вече я нямаше.Баща ми се свлече на земята.Аз се огледах.Три букви блестяха ярко в тъмната стая-"D.O.E."
-Кошута?!
Не вярвах на очите си.Беше тобкова зловещо, а всъщност пишеше "Кошута"...

Вървях по улицата.Студеният вятър развяваше косата ми.Беше под нулата.Но на мен не ми пукаше.Когато живееш с Лорд Волдемор, температурата обикновено е под нумата.Мислите ми отново и отново се върщаха към русото момче, чийто живот пощадих.Толкова дръзко.Тръснах глава за да го разкарам от съзнанието си.

П.П.Засега толкова

Ехе много е готино.Браво

Миси

Приела си идеята ми....браво! аз съм го чела де, ама супер!

Ученик Брой мнения : 85 Registration date : 08.01.2008

WoW!!!Вие двете пишете страшно яки истории!И твоята, Викс, е супер!!!Много е готинко като за начало!Суперскооооооооооооооо еееее!!! cheers

26 Ноември
Виктория се беше събудила рано.Знаеше, че баща й идва.Усещаше го.Белатрикс влезе в стаята, коленичи и й поднесе подарък.
-Това е от мен и от сестра ми, Господарке.
Виктория стана от креслото, доближи се и взе подаръчето.Вътре имаше невероятно красив пръстен със змия, извита във формата на "В".Отзад беше гравиран герба на Малфой, който стоеше на всичките им пръстени.
-Много е хубав.
Изведнъж повя хлад.Волдемор влезе в стаята.Бела коленичи, ахъм, легна на земята.Виктория обаче не помръдна.
-Здравей, Бела.А ти така и не се научи да се поклоняваш.
-Не желая.
Волдемор се усмихна.
-От теб ще стане добър владетел.А сега-честит рожден ден, дъще.
-Да не очаквам подарък, нали?
-О, напротив.Мисля, че е време да си избереш слуга.
-Че нямам ли достатъчно?
-Личен.
-Ами...
Момичето се замисли.Погледна Бела.Проникна в съзнанието й.То непредвидливо не беше затворено.Вики потръпна."Ще говоря с нея за това после."Лорда явно усети за какво си мисли дъщеря му, защото поклати глава.
-Не Бела.Тя е моя.
-Тогава....-"Ами да!"-...Малфой.Драко Малфой.
-Сигурна ли си?Ти не го познаваш.
-Виждала съм го.
-Добре тогава.
Волдемор излезе така както беше влязъл-бързо и студено.
-Благодаря, Виктория.
-За какво?
-Че не каза на баща си....
-Не се притеснявай.Няма да кажа на никого.Но затваряй съзнанието си.
**************************************************
Седях в креслото пред камината.В същото онова кресло, в което преди година беше седял тате.От тогава много бях променила къщата.Имаше килими, дивани, три спални-за мен, за баща ми и за "гости".
Долу се отвори врата.Чух стъпки.Тате влезе.Уплашеното зайче го следваше.
-Тук съм.
-Чудесно.Малфой, намя ли да коленичиш?
Не се обърнах.Исках да изненадам русокоското, когато останем на саме.Усетих го как потрепери.Коленете му допряха пода.
-Е, аз си тръгвам.
Лорда отново изчезна.
-Господарке....
-Звучи добре, но ще си забравя името.Наричай ме Виктория.
Станах и се обърнах към него.Зениците му се разшириха.
-Ти...
-Аз.
Сърцето му щеше да изскочи.Дори аз го усещах.Опитах да проникна в съзнаниено му.Той ме отблъсна.
-Как смееш?!
-Може да властвате над живота ми, но не и над мислите ми!

Ядосах се, но го прикрих.
-Дързък си.
-От кога това е лошо, Господарке?
-Ти си мой слуга.Трябва да си примирен и покорен.
-Нима очаквате това от някого, щом вие самата не можете да сте такава?
-Не говорим за мен, Малфой.Аз не служа на никого.
-А аз, за мое нещастие, трябва да служа на една разглезена лигла.
-Позволяваш си да ме обиждаш-извадих пръчката от джоба си и я насочих към него.-Круцио!
Момчето не го очакваше.Извика силно.
-Ти си в моя дом.Под моята власт.Не си позволявай да ме обиждаш.
Той сведе глава.
-Простете, Господарке.
-Добре.Много добре.
-Какво очаквате от мен да правя, Господарке?
-Остави си нещата в първата стая, която видиш по коридора.Тя ще е твоята стая.
-А коя е вашата, Господарке?
-Това не ти влиза в работата.
-Както кажете, Господарке.
-Мисля, че ти казах да ме наричаш Виктория.
-Както кажеш, Виктория.
После стана и излезе.Запратих чашата си по вратата.Това момче ме вбесяваше със всяка своя дума.Щях да му почерня живота.
**************************************************
На другата сутрин.Виктория илезе от стяата си и се озова лице в лице със своя нов слуга.Извика от изненада.
-Толкова зле ли изглеждам?-Малфой се насили да се усмихне.
-Свикнала съм да живея сама.
-О, е май че трябва да отвикнеш.
-Нахален си-тя го огледа-и гол до кръста.
После рязко се завъртя и влезе обратно в стяата си.Той я последва.
-Това притеснява ли те, Виктория.На колко си?
-Вчера навърших 15.Защо?
-Едва ли не си вихдала голо до кръста момче...
-Не казвам, че не съм виждала, а че не ми е приятно да гледам теб.
-Странно-той се доближаваше до нея бавно-Повечето момичета ме харесват.
-Повечето момичета са глупачки.Или ти си глупак.Колко пари имаш, Малфой?
-Много.
-Тогава, защо не се замислиш дали те харесват заради самия теб, или заради това, което има в трезора ти.
Драко вече беше опасно близо до нея.
-Коя си ти да ме съдиш, Кошутке?
-Не ме наричай така!
-Защо.Не е ли това името, което ти си избра-"d""o"e"?
Малфой я хвана през кръста и я дръпна към себе си.Тя се замята бясно.
-Пусни ме!Пусни ме!-Вики удряше с юмруци по гърдите му.
-Ако наистина искаше, вече щеше да си се освободила.Пръчката е в джоба ти.

Тя го погледна ледено.Този нахален глупак си позволяваше... да я докосва.А още по лошото беше, че на нея й харесваше.Не!Глупости.Тя се опита да го избъска, но Малфой беше силен.Доста силен.
-Защо се дърпаш, кошутке?Харесва ти.
-Не!Пусни ме веднага.Ще те...
-Само говориш, но не вадиш пръчката си-питисна я толкова плътно, че тя можеше да мърда само ръцете си.
-Ще си платиш.
-Хайде.Накарай ме да се платя, кошутке.
-Щом искаш-пръчката й опря в хълбока му.
-Предпочитания за заклинание?
Чак сега Вики усети.Драко трепереше.Той не я пускаше, но ръцете му леко потрепваха.
-Не се безпокой.Много ме бива.Сектос...
Малфой я целуна.Много бързо и кратко.После изчезна, без да й остави възможност да го убие.
Тя стоя около минута и гледа вратата.Все още чувстваше ръцете му около тялото си."Харесва ти".Думите му отекваха в главата й.
-Не-извика тя на стената.
После излезе от стаята и нахълта в неговата.Той беше поставил ръка на стената и се взираше в пода.Едва дишаше.
-Какво направих?Какво направих?
Сърцето му биеше лудо.Тя....привличаше го.В онзи миг Драко просто откачи.Забрави инстинкта си за самосъхранение.Знаеше, че ще бъде жестоко наказан за това.И нямаше да го повтори.
Усети течението и вдигна поглед.Виктория го гледаше ледено.Затвори очи и зачака проклятието.Усещаше я как се доближава.Бавно.Доставяше й удоволствие да го измъчва.Драко усети пръчката й забодена в стомаха си.
-Енфелиус.
Главата му се изпразни.Нямаше нищо.Само...мъка.Безгранична тъга.Някакъв глас му шепнеше-"Ти си сам.Сам си.Сам.Сам.САМ."
-НЕ-извика той.
Не помогна.Тъгата го задушаваше.Усети нечии ръце около своите.Падна на колене.Искаше му се да извика за помощ.Но знаеше, че никой няма да дойде.Защото беше сам.Една сълза се търколи по бузата му.
Виктория прекъсна заклинанието.
-Малфой?

Ученик Брой мнения : 85 Registration date : 08.01.2008

Лелеееееее!Много интересно!Очаквам следващото!Много е интересно!!!

Наистина е много много якоооОоо :)

Мерси

Момчето вдигна глава.В очите му блестяха напиращи сълзи.Мислите чу се върнаха.Но болката не изчезна.Знаеше, че ако се оттърве с това, ще е щастливец.
-Да, Господарке-каза той прегракнало.
-Друг път не си позволявай толкова.
-Простете-Драко сведе глава отново.
-А сега, направи закуска, разбира се, ако не предпочиташ да продължа с други мои открития като това, което усети преди малко.
-Разбира се, както наредите-каза тихо Малфой и излезе от стаята.
Виктория се огледа.За една нощ Драко беше променил стаята.Беше направил леглото по-голямо, гардеробът по-малък, а всичко друго беше смалил и прибрал.
-Нахалитет-просъка Виктория и отиде да се облича.
************************************************************
Един месец живот с Малфой.Мъчение.За него.Аз се забавлявам много.Той е такова бебе.Все още не е свикнал да го командват.Не знам дали ще стане добър смъртожаден.
-Виктория-Драко беше влязал току-що.
Риддъл пусна дневника в краката си.
-Какво искаш?
-Дойдоха Теодор Нот и баща му.Търсят теб.
-Идвам след секунда.
Малфой изчезна.Вики въздъхна, вдигна дневника си от земята, тръсна го на масата и излезе.
-Да.Господарката ще слезе след малко.
-Драко, голам си късметлия.Толкова бих искал да избере мен-Теодор сръга Малфой в ребрата.
-О, Тео, не е за завиждане.Нали знаеш-за шефката съм просто роб.
-А тя хубава ли е?
Драко понечи да отговори, но видя Виктория на стълбите.
-Прецени сам, Нот-леденият глас на Риддъл се разнесе из стаята.
Момчето стана и се поклони доземи на своята господарка.
-Радвам се, че ная сетне имам честта да се запозная с вас, Господарке.
-Изправи се.Аз съм Виктория.
-Теодор-момчето стисна плахо ръката й.
Момичето заздрави хватката, но не заби ноктите си.
-Е, какво ви води насам-обърна се тя към баща му.
-Проблеми, Господарке.Ордена на Феникса са по петите ни-отговори с поклон Нот.
-Можеше да се предположи.Е, какво мисли по въпроса баща ми?
****
Теодор седна до Малфой.
-Леле, страхотна е-каза тихо той.
-Да.Сигурно.Когато не ти прилага Круцио по пет-шест пъти на ден.
Двамата се засмяха.
-И к`во, Драко, няма ли да се опиташ да я свалиш?
-Ъ..не.
-Тогава...
-Теодор, може ли да поговоря с теб.Насаме-прекъсна ги Виктория.

Момчето се стресна.
-Да, добре.
Той я последва в неяната стая.Момичето с махване на ръка му предложи да седне на леглото, но той предпочете да остане прав.
-Искам да ти възложа задача-Тео кимна-и така...Трябва да хвърлиш прах в очите на Ордена.
-Но, как, Господарке, за да ги заблудя ми трябваоще някой, с когото да ме чуят че говоря.
Риддъл се усмихна ледено.
-Умен си.Но по изражението съдя, че обичаш да работиш сам, нали?
Нот кимна.
-Тогава, това ще ти помогне.
Виктория пъхна нещо малко в ръката му.
-Три глътки са достатъчни.Ще чакам новини.
Момчето се поклони и понечи да излезе, но Риддъл го хвана за блузата, което го накара да се обърне.
-Ще бъдеш награден за успеха-очитей святкаха примамливо.
-Надявам се да получа желаната награда-усмихна се той и излезе бързо.

Теодор въздъхна и отпи от бутилката.Знаеше, че си заслужава.Най-сетне да има нещо, което Драко няма...Всичко се развиваше добре.Да...ето го Бил Уизли.Точно така, спри...да...
-Господарят ще иска да го направим.Трябва д аси готова да заминем за Гърция.
-Нот, ти чуваш ли се-почти изсъска женски глас.
Бил естествено се закова на мястото си и наостри уши.
-Бела, не осъзнаваш ли колко е важно това.
-Но чак в Гърция?
Уизли бутна едно съткло и то стана на парчета.
-Кой, какво?
Мъжът побърза да се скрие.Тео това и чакаше.Изчезна на момента.
***************************************
-Бързо се справи.Е, какво стана?
-Бил Уизли ме чу.Мисля, че е достатъчно.
Момчето наведе глава на една страна.Очакваше реакцията на господарката си.
Виктория постоя така няколко секунди.После по лицето й се разля усмивка.
-Отлична работа, Нот.А сега....
-Наградата ми...-прошепна той само с дъха си.
-Наградата ти...
Риддъл започна бавно д асе доближава до него.Когато бяха на сантиметри, момичето спря.
-Е, каква награда искаш?
Теодор я изгледа право в сините очи.
-Знаете...
-Аз не съм награда.
-Но може би една целувка?
-Смел си...
-Така е.А вие сте много красива.
После, без да чака разрешение, Тео я целуна.

Бравооо!

Супер