Масата на Слидерин

Тук е масата на Слидерин!

Виктория влиза в Голямата зала и, без да обръща внимание на малкото подранили ученици, се настанява на масата на Слиндерин. Тя е празна, но това е нормално, тъй като е рано за закуска. На Блек й е скучно в това училище...не познава почти никого пък и няма нищо интересно за правене. Тя придърпва наденичките и кафето, когато до нея сяда...

Едит: Shaiya. Беше допуснала грешки в поправянето!

Ученик Брой мнения : 57 Registration date : 06.01.2008

Лиса. Тя не познава почти никого тук и вече два пъти се e изгубвала в това училище, което й се струва доста голямо. Лиса вижда симпатично момиче, до което сяда и решава да се запознае с него:
-Здрасти! Аз съм Лиса. Мисля,че не се познаваме...

Едит: Shaiya. сегашно време, Лиса...

- Да, наистина не се познаваме. Виктория...Блек - хладно казва Викс, като оглежда момичето до себе си. Не обича особено запознанствата, но пък Лиса не е виновна, че иска да се запознае с някого, затова Викс решава да се направи на мила и пита.
- От кога си тук?

Виктория чува някакъв отговор, но не успява да го разбере, защото вниманието й бързо успява да привлече приближаващата се Шаия. Лицето й веднага изменя гримасата си - получава се нещо средно между безразличие и раздразнение. Шай ни най-малко не се смущава, всъщност не удостоява физиономията на Викс със своето внимание - мноого отдавна е свикнала да не го прави. Вместо това се обръща към другото момиче на масата и на лицето й разцъфва широка приятелска усмивка.
- Здравей! Лиса, нали? - в отговор на удивеното лице на момичето Шай само продължава да се усмихва. - Видях те при разпределянето.
Слаба и плаха усмивка успява да си проправи път към лицето на Лиса. Очевидно я е срам. За своите шестнайсет години, дори и първи курс, Шай е успяла да премине през етапа на срамежливостта, затова не обръща внимание.
Леко повдига мантията си, днес чисточерна на цвят, и сяда до новото момиче.
- Гладна ли си? Закуската още не е почнала, но можем да помолим да сервират за теб, ако искаш. - момичето все още се срамува, затова Шай добавя: - Тоест, аз мога да помоля, няма проблем.
- Майка ти не ти ли е казвала, че трябва да се предлага на всички на масата? От учтивост поне... - долита студеният глас на Вики.
Шай се извръща към нея с каменно лице.
- Не познавам майка си, но благодаря ти, че ми напомни. Умирах някой да ми го натяква. - Лиса си поема въздух рязко при новината за майката на Шай, но никой не обръща внимание. - И, ако се опитваш да ме замразиш, не става без пръчка. - Шай кимва към дясната ръка на Вики, леко стискаща пръчката й, след това абсолютно нехайно й обръща гръб....

П.П. Брей, Викс, можело и в сегашно време да се пише, какво откритие! Вземи да пробваш най-сетне!

Виктория не обръща внимание на поведението на Шай, която явно не е свикнала да я пренебрегват така и се подразва. Викс просто продължава мълчаливо закуската си, а в очите й проблясва пламъче. Шай, която по природа е твърде отнесена, не забелязва и продължава наивно да се усмихва на Лиса...

ПП. Няма да пиша в сегашно време, не го ли разбра? Ако ти се занимава, поправяй ми мненията...

Шай игнорира опитите на Викс да я раздразни и продължава да се исмухва мило на Лиса.
- Знаеш ли какво, аз....
ТРЯЯЯЯС! Невероятен шум прекъсва мисълта й.
- Какво, по... - започва Шай, но отново не довършва. Нов трясък прозвучава, последван от политане на огромен поднос с храна през Голямата зала.
- Протего! - извиква Шай и подносът се отклонява миг преди да ги удари.
Лиса я поглежда признателно.
- Край! Писна ми! Няма да търпя това повече!
В залата влита шумно и с бясна скорост Виктория Риддъл. На лицето й е изписана невероятна ярост, която кара останалите в залата едва ли не да отстъпят крачка назад.
- Не е чак толкова зле, Виктория! Просто ще трябва да го изтърпиш! Всъщност е доста весел! - гласът на Лейла долита, след секунда се появява самата директорка, широко усмихната.
Третият, който влиза, успява да разреши загадката за останалите...
- ВЪН, ПИЙВС! - крещи Виктория...

Ученик Брой мнения : 57 Registration date : 06.01.2008

На Лиса й става малко конфузно от цялата тази ситуация. Презрителните погледи, които Шаия и Виктория си раздават постоянно...от километрри си личи, че двете момичета не си допадат особено. Лиса малко се стряска от крясъците на току-що дошлите момичета, но все пак
й е интересно да разбере за какво е тази врява. Тя благодари на Шай, че отклони подноса преди да ги удари и я пита:
- Знаеш ли какво става?

На лицето на момичето до нея се разлива широка и закачлива усмивка.
- Доколкото виждам, моите две колежки отново се карат заради полтъргайста...Няма да се намесваме, само стой и им гледай сеира...
Тя се засмива искрено, когато хваща физиономията на Риддъл - девойката изглежда, като че ли ще избухне след мъничко.
- Твоите....какво? - не разбира Лиса и поглежда събеседничката си смаяно.
- А, пропуснах да го кажа това, аз съм нещо като.....нещо като....
- Тя е учител и заместник-директор. - довършва Викс Блек пренеблежително и с досада.
Лиса зяпва....

Едит: Shaiya. Warn credits (предупредил за грешката): Виктория Блек.