В търсене на истината

Погледът й е празен. Гледа невиждащо през прозореца. Сивите й очи са прекалено сериозни, прекалено пораснали за едно шестнайсетгодишно момиче. Способността им да пронизват останалите, дори понякога да разкриват емоциите им, сега е скрита под мъглата на размишлението...
Съзнанието й я отнася много далеч от тихата стая в замъка Виталикс. Пред нея изплуват множество образи, светлина, сенки. Покрай нея минават толкова хора, някои познава, други не, всички те говорят френски. Изумително как мозъкът може да те преведе назад във времето, когато имаш нужда. Когато искаш да си спомниш. Когато искаш да откриеш онези корени, които те правят този, който си, когато....когато си сам в замък, изпълнен с хора.
Въздишката й нарушава тишината на стаята. В нея се съдържа всичко онова, което никой не успява да види в нея нито в Голямата зала, нито в часовете, нито когато просто релаксира с приятелите си. Онази болка, скрита дълбоко в нея, напомняща за себе си като нежно острие, опряно в сърцето й. Това сърце, което н знаеше къде принадлежи...