Shaiya Заместник Директорка
Брой мнения : 445 Age : 33 Местожителство : Sofia, Bulgaria Registration date : 22.12.2007
| Заглавие: Да дочакаш зората Пет Яну 25, 2008 1:57 am | |
| Мисля да започнем една дълга история....история, в която всички ще очакват с нетърпение зората...
Думите се нижат, бавно, малко по малко изпълват страници, листове хартия....Светлината мъждука силно и кара очите й да се уморяват. Вдига глава и поглежда към свещите - останали са само две от всичките, и двете вече догарят. Но вдъхновението не я напуска нито за миг и тя продължава да пише, без да спира. Скоро и последната свещ угасва и стаята потъв в тъмнина. Според часовника, последния път, когато погледна, сега би трябвало да е около един часът сутринта. Замъкът отдавна спи, досега само нейните покои светеха. Баща й я бе изпратил да си ляга преди повече от три часа. Но не можа да заспи. И затова още стои, права в празна стая, изпълнена с адреналин и дишаща тежко. Сякаш е изживяла всичко онова, което написа. Колкото може по-тихо отваря вратата, което си е трудничко, имайки впредвид, че вратата е стара и доста скърца. Измъква се в коридора, осветен само от лунните лъчи. Краката й цапат леко по пода, защото е боса. Не обръща внимание на студа, сякаш струящ от камъните на пода. Цап-цап-цап. Отваря вратата към залата-антре. Цап-цап-цап - насочва се към кухнята - все пак трябва да си намери свещи. Винавайки по коридора към кухнята и трапезарията, тя хвърля тих и плах поглед към извисяващият се портрет на майка й - заема почти метър от стената. Ледени тръпки лазят надолу по гръбнака й. Няма спомени от майка си, но винаги, когато минава покрай портрета й, изпитва вина. Освен това обаче чуваше нещо странно..... Замръзна. Не може да продължи по-нататък, не и докато все още чува...Дори не осъзнава какво... Вдига поглед. Среща сините очи на майка си....същите, които гледа всеки ден в огледалото, които подчертава със своята специална тъмносиня очна линия..... Странен блясък я кара отново да потръпне. Най-сетне разбира какво е, какво е онова, което чува... - Лейла... - ззловещ, едва доловим, отчаян шепот. Луната надзира леко през прозореца, само за да открие едно момиченце, взиращо се в бавно оживяващия портрет на майка си.... | |
|