Шаия

Заглавие: Шаия Сря Дек 26, 2007 1:13 am

Шай стои и чака пред кабинета на директорката. Чувства се уплашена, но не чак толкова, макар и да не знае нищичко за директорката или училището.
Разтърсва рамене, когато вратата се отваря. Преди нея няма други хора, тя знае, че е неин ред. По гърба й преминава тръпка едновременно от уплаха, притеснение и нетърпение. Но успява да я прикрие.
Влиза лекичко през вратата и се приближава до бюрото отсреща. Не може да вдигне поглед и да погледне директорката, просто не може да намери сили в себе си затова....но пък за сметка на това е изключително внимателна да не бутне или докосне нещо, което не би било позволено.
Лекичко сяда на стола, като осъзнава, че би било неприлично да не вдига очи, все пак вече стои срещу директорката, с която сама поиска среща преди седмица...
- Знаеш ли, не протестирам срещу това дали ще изучаваш обувките си, макар и да не мисля, че са особено интересни... - един глас срещу нея я кара да се стресне и да погледне директорката. Тя се усмихва невероятно мило, но не успява да успокои момичето. - но, само за информацията, ям хора само през уикенда, сега е понеделник....в безопасност си.
Усмивката става още по-широка, което кара Шай малко да се поотпусне.
- Така, добре, виждаш ли, по-добре е да не си скована като дъска. Плюс това съм избрала адски удобен фотьойл за посетители, даже по-хубав от моя...
Лелйа на минутата разбира, че е избрала правилната тактика. Момичето вдига сивите си очи и най -сетне среща нейните. Директорка е, затова не спира да се усмихва.
- Добре, мила, сега ще ми кажеш ли някои неща за себе си? Не се безпокой, аз ще питам въпросите, ти само трябва да отговаряш, и не е нужно да се разпростираш много...
Ясно е, че не казва това като критика.
- Добре, трите имена?
- Шаия, накратко Шай. - гласът е тих, но въпреки това не трепери, напротив, звучи твърдо и решително. Лейла се усмихва на себе си вътрешно, вече усеща, че момичето ще е подходящо...
- Само толкова ли? Очаквам поне трички, максимум пет...
- Нямам. - този път момичето отговаря рязко, като си поема въздух остро.
- Нямаш? Какво искаш да кажеш, мила? - усмивката на директорката лекичко помръква.
- Не. Това е проблемът. - момичето отново забива очи в коленете си, сякаш те са станали център на нейния свят. Въпреки това продължи: - Затова си мислех, че може да не ме приемете. Нямам други имена. Това дори не е истинското. Аз си го измислих. Майка ми и баща ми...не съществуват. Оставили са ме пред дом в Марсилия на 7 месеца, оттогава не съм чувала за тях. Не знам фамилията си, не знам каква да си избера...
- Добре, добре, успокой се. - Лейла харесва момичето, но не си позволява да я съжалява, защото Шай изглежда твърда, дори прекалено за такава възраст. Знаеше, че момичето е едва на дванайсет, а вече бе красиво - дълга платиненоруса коса, сиви искрящи очи, висока и слаба. Отново се появява онази вътрешна усмивка....Момичето ще да бъде добро допълнение за Слидерин...